Преглед
на част от
книгата

 Поръчай

В историята на изкуството геният е изключително рядко явление. Още по-редки, въпреки това, са онези, които компетентно описват и съобщават за този гений. Светът е имал стотици забележителни поети и философи. Но от тях малцина са онези, които са имали шанса да привлекат един Босуел, или един Екерман.

Когато оставим полето на изкуството и навлезем в духовното, редкостта на компетентните биографи се вижда още по-силно. За ежедневния живот на великите светци и богоотдадени съзерцатели в повечето случаи не знаем почти нищо. Вярно е, че много са записали своите учения, а някои, като св. Августин, Сузо и св. Тереза, са ни оставили автобиографии с безценна стойност. Но всички доктринални трудове са до някаква степен официални и безлични, а онзи, който сам пише биографията си, има склонността да изпуска онова, което смята за дреболии и страда от допълнителния недостатък, че не може да опише впечатлението, което остава у другите и по какъв начин променя живота им. Нещо повече, повечето светци не са оставили нито трудове, нито портрети на самите себе си, а за сведения за техния живот, характер и учения, сме принудени да разчитаме на бележките, написани от учениците им, които в повечето случаи се оказват особено некомпетентни в ролята на биографи. Оттук е и особеният интерес към този изключително детайлен разказ за ежедневния живот и разговорите на Шри Рамакришна.

В нирвикалпа самадхи Шри Рамакришна осъзнал, че единствено Брахман е реален, а света - илюзорен. Чрез поддържането на ума шест месеца на плана на недуалния Брахман, той постигнал състоянието на виджнани, познавач на истината по много специален и богат начин, който вижда истината не само в себе си и в трансцеденталния Абсолют, но и във всичко от света. В състоянието на виджнана, понякога, лишен от съзнание за тялото, той се възприемал като едно с Брахман. А понякога се възприемал като отдаден на Бога, слуга, или дете. За да може Учителят да работи за благото на човечеството, Божествената Майа запазила в него частица его, което описвал в зависимост от настроението си, като „его на познанието”, „его на предаността”, „его на дете”, „его на слуга”. Със сигурност егото на Учителя, изгорено от огъня на познанието за Брахман, било само външност, изгоряла нишка. Често наричал това его „зряло его”, за разлика от егото на обвързаната душа, което описвал като „незряло” или „зелено”. Егото на обвързаната душа описва себе си с тялото, близките, притежанията си, и света. Но „зрялото его”, просветлено от Божественото познание, осъзнава, че тялото, близките, притежанията, и света са нереални, и установява връзка на любов единствено с Бога.

подобни книги: