В историята на изкуството геният е изключително рядко явление. Още по-редки, въпреки това, са онези, които компетентно описват и съобщават за този гений. Светът е имал стотици забележителни поети и философи. Но от тях малцина са онези, които са имали шанса да привлекат един Босуел, или един Екерман.

Когато оставим полето на изкуството и навлезем в духовното, редкостта на компетентните биографи се вижда още по-силно. За ежедневния живот на великите светци и богоотдадени съзерцатели в повечето случаи не знаем почти нищо. Вярно е, че много са записали своите учения, а някои, като св. Августин, Сузо и св. Тереза, са ни оставили автобиографии с безценна стойност. Но всички доктринални трудове са до някаква степен официални и безлични, а онзи, който сам пише биографията си, има склонността да изпуска онова, което смята за дреболии и страда от допълнителния недостатък, че не може да опише впечатлението, което остава у другите и по какъв начин променя живота им. Нещо повече, повечето светци не са оставили нито трудове, нито портрети на самите себе си, а за сведения за техния живот, характер и учения, сме принудени да разчитаме на бележките, написани от учениците им, които в повечето случаи се оказват особено некомпетентни в ролята на биографи. Оттук е и особеният интерес към този изключително детайлен разказ за ежедневния живот и разговорите на Шри Рамакришна.