Преглед
на част от
книгата

 Поръчай

Фундаменталната грешка на човека е, че в един момент се е отделил от целостта на живота. В този момент в него се е появило себеосъзнаването, което го е отделило от живота около него. Той се е изолирал и това го плаши. Стремежът му отново да бъде част от целостта на живота е създал този силен копнеж по Върховното. Човекът вярва, че духовните цели като Бог, Истината, Реалност и т.н., ще му помогнат отново да стане част от ''цялото''. Но самият опит да стане едно с цялото, да се интегрира с целостта на живота, го разделя още повече. Изолираното съществуване не е част от природата. Но тази изолация е създала стремежа да се търсят начини и подходи да бъдем част от природата. Но естеството на мисълта е да създава проблеми, но не и да ги решава.

Живият организъм и мисълта са две различни неща. Мисълта не може да разбере каквото и да било извън времето. Не говоря за времето в метафизичния смисъл на думата. Имам предвид вчера, днес, утре и вдругиден. Инструментът, който е довел до огромни резултати в полето на времето, е неспособен да разреши проблемите на живота. Използваме този инструмент, за да постигнем материални резултати. Също така използваме същия инструмент, за да постигнем т.нар. духовни цели. Но в този случай не може да има никакъв резултат. Инструментът и в двата случая е материален. Следователно, т.нар. духовни цели също са материалистични като стойност и като резултат.

подобни книги: