Поезията на мистицизма може да бъде определена от една страна като темпераментен отклик на прозрението за Реалността, от друга – като форма на пророчество. Специалното призвание на мистичното съзнание е да бъде посредник между две заръки: да избликва в любящо обожание към Бога, и да се завръща у дома, за да разкрие тайните на Вечността пред останалите хора. Затова и артистичният израз на такова едно съзнание също е с двойствен характер. Това е любовна поезия, но любовна поезия, която често е писана с мисионерска цел.

Такива са и песните на Кабир – едновременен изблик на екстаз и на милосърдие. Писани на народен хинди, а не на литературен език, те определено са адресирани по-скоро към простолюдието, отколкото към професионалната религиозна класа. Поразителна е неспирно прилаганата ежедневна образност на универсалния опит. Чрез най-простички метафори, чрез непрестанно позоваване на нуждите, страстите и взаимоотношенията, които всички хора разбират – жених и невяста, гуру и ученик, поклонник, селянин, отлитаща птица – той утвърждава силната си убеденост в истинността на връзката между душата и Трансцендента. В неговата вселена няма прегради между „естествения” и „свръхестествения” свят. Всичко е част от творческата симфония на Бога и затова дори в най-скромните си детайли е способно да разкрие мисълта на Музиканта.

Тази книга е последната от поредицата компилации от разговори на ЮДЖИ Кришнамурти с различни събеседници, състояли се в Европа, Америка и Азия през годините от 1985 до 1990. Доколкото е възможно е запазено естественото протичане на разговорите, а минималното редактиране е направено с цел да се предаде максимално точно уникалния начин на изразяване.

Силата сама по себе си е неутрална. В дланите на един добър човек, тя би била благословия. В ръцете на безсъзнателния, ще бъде проклятие. От хиляди години ние все заклеймявае силата, но без да разбираме, че не силата е тази, която трябва да бъде заклеймявана, а хората трябва да се пречистят от всички грозни инстинкти, които се таят в тях.

Ошо предизвиква четиталите да разгледат и да се освободят от обусловилата ги система от вярвания и предразсъдъци, ограничаваща способността им да се наслаждават на живота в цялото му изобилие.

В историята на изкуството геният е изключително рядко явление. Още по-редки, въпреки това, са онези, които компетентно описват и съобщават за този гений. Светът е имал стотици забележителни поети и философи. Но от тях малцина са онези, които са имали шанса да привлекат един Босуел, или един Екерман.

Когато оставим полето на изкуството и навлезем в духовното, редкостта на компетентните биографи се вижда още по-силно. За ежедневния живот на великите светци и богоотдадени съзерцатели в повечето случаи не знаем почти нищо. Вярно е, че много са записали своите учения, а някои, като св. Августин, Сузо и св. Тереза, са ни оставили автобиографии с безценна стойност. Но всички доктринални трудове са до някаква степен официални и безлични, а онзи, който сам пише биографията си, има склонността да изпуска онова, което смята за дреболии и страда от допълнителния недостатък, че не може да опише впечатлението, което остава у другите и по какъв начин променя живота им. Нещо повече, повечето светци не са оставили нито трудове, нито портрети на самите себе си, а за сведения за техния живот, характер и учения, сме принудени да разчитаме на бележките, написани от учениците им, които в повечето случаи се оказват особено некомпетентни в ролята на биографи. Оттук е и особеният интерес към този изключително детайлен разказ за ежедневния живот и разговорите на Шри Рамакришна.

Фундаменталната грешка на човека е, че в един момент се е отделил от целостта на живота. В този момент в него се е появило себеосъзнаването, което го е отделило от живота около него. Той се е изолирал и това го плаши. Стремежът му отново да бъде част от целостта на живота е създал този силен копнеж по Върховното. Човекът вярва, че духовните цели като Бог, Истината, Реалност и т.н., ще му помогнат отново да стане част от ''цялото''. Но самият опит да стане едно с цялото, да се интегрира с целостта на живота, го разделя още повече. Изолираното съществуване не е част от природата. Но тази изолация е създала стремежа да се търсят начини и подходи да бъдем част от природата. Но естеството на мисълта е да създава проблеми, но не и да ги решава.

Природата е заета със създаване на абсолютно уникални личности, докато културата е създала един универсален калъп, към който всички трябва да се нагодят. • Имате смелостта да изкачвате планини, да плувате в езера, да прекосявате Атлантическия и Тихия океан. Това го може всеки, но смелостта да бъдете себе си, да стъпите здраво на двата си крака, е нещо, което никой не може да ви даде. Няма да се освободите от бремето, като се опитвате да култивирате тази смелост. Ако се освободите от товара на цялото минало на човечеството, тогава това, което остава е смелостта. • Добре си дошъл тук, но си дошъл на грешното място, защото очакваш отговор, и си мислиш, че моят отговор ще бъде твоя отговор. Но това не е така. Аз може и да съм намерил моя отговор, но той не е твоя отговор. Трябва да разбереш, за себе си и чрез себе си, начина по който ти функционираш в този свят - това ще бъде твоя отговор.

''Божествената благодат е проявление на космическата свободна воля в действие. Божествената благодат може да промени хода на събитията по загадъчен начин посредством своите собствени неизвестни закони, които са по-висши от всички естествени закони и може да промени последните, като взаимодейства с тях.

Това е най-могъщата сила във вселената.

Тя се проявява и действа само когато е призована чрез пълно себеотдаване. Тя действа отвътре, защото Бог пребивава в Сърцето на всички същества. Нейният шепот може да бъде доловен само от пречистен чрез себеотдаване и молитва ум.

Рационалистите и се присмиват, атеистите я презират, но тя съществува. Тя представлява слизането на Бог в съзнателния обхват на душата. Тя е проявление на неочаквана и непредвидима сила. Тя е глас от космическата тишина - тя е ''Космическата Воля, която може да извърши неподправени чудеса чрез собствените си закони''.

Пол Брънтън

Не съществува мое учение и никога няма да има такова. „Учение” не е точната дума. „Учение” предполага прилагането на метод или система, на техника или нов начин на мислене, които да доведат до трансформация на начина ви на живот. Това, което ви говоря е извън полето на научаването; просто ви описвам начина, по който функционирам аз. Това е просто описание на естественото състояние на човека – това е начина, по който и вие, освободени от машинациите на мисълта, функционирате.

Гуру е човек, който ви казва да захвърлите всички патерици. Той иска от вас да вървите, и ако паднете, ще ви каже да се изправите и да вървите отново.

Мисълта може само да създава проблеми, но не може да ни помогне да ги разрешим.

Всички въпроси, които задаваме, се пораждат от полето на отговорите, които вече имаме.

Няма такова нещо като смърт. Единствената смърт е краят на илюзията, краят на страха, краят на знанието, което имаме за себе си и за света около нас.

''В историята на човечеството в търсене на вечната истина понякога изплува едно революционно и радикално послание, трансформиращо цялостното ни възприятие за живота. Това се случва сред нас, в наше време и отново само неколцина ще бъдат готови да го чуят...''

Ричард Харис,

Ню Ингланд

Упанишадите са едни от най-древните свещени текстове на планетата. Смята се, че са се появили в началото на първото хилядолетие пр. Хр. и са били записани на езика на древните арийци - санскрит.

Те представляват квинтесенцията на мъдростта, въплътена във Ведите. Според индийската традиция, основните са 108 (Муктика упанишад) и представляват посланието на Божествената интелигентност ...

''Авадхута Гита'' е древен текст, разкриващ Адвайта Веданта - върховната мъдрост, която е достъпна за човечеството.Авторството му се приписва на АвадхутаДаттатрея, считан за въплащение на боговете - Брама, Вишну и Шива. Текстът представлява спонтанни споделяния на Даттатрея към ученик на име Картика. ''Авадхута Гита'' се счита за една от най-значимите ведантически книги.

Животът на Рамана Махарши в цялата си простота и чистота е едно движение в тишина – Единствената реалност, преобразуваща цялата дуалност. Той предлага на търсещия проникване в същината на спонтанния живот на Мъдрец, в който идеята за отделна безкрайност или индивидуален извършител е загубила силата си. Животът му е непресъхващ, постоянно течащ поток, освежаващ и пречистващ онези, които споделят изобилието и щедростта му. Всяко асоцииране с Учителя е достатъчно, за да те доведе в животворното присъствие на Истината и Светлината. Той не е нито личност, нито идея, а истината на чистото съществуване, което означава да бъдеш пробуден за истината на собственото си съществуване.

Пpиpодата на оcвобождeниeто e диpeктна, пpоcта и ecтecтвeна като дишанeто. Mнозина щe ce натъкнат на нeя и бъpзо щe cвъpнат обpатно назад към онова, коeто cи миcлят, чe могат да pазбepат или поcтигнат. Hо има и такива, у които поканата щe завибpиpа... Te внeзапно щe пpоглeднат и щe cа готови да изоcтавят цялото тъpceнe, доpи на онова, коeто наpичат ''пpоcвeтлeниe''.

Текстът Виджнана Бхайрава Тантра е част от

Рудраямала Тантра и принадлежи на Кашмирския

Шиваизъм от 8-ми век. В него са дадени 112 дхарани, които могат да освободят човечеството от

разделното съзнание и да го направят достъпно за

Живота и Интелигентността.